3 oct 2018, 1:12

Стъпки по пясъка на времето

  Poesía » Otra
746 4 8

Стъпки по пясъка на времето

и преминавам през всички онези

неземни състояния на душата -

сякаш съм била тук и преди...

Табуна със коне тича свободно

и волно срещу вятъра - пресичат

реката а водните пръски блестят

окъпани от слънцето в утринта...

Била ли съм тук и преди!Нямам никакъв спомен!

А всичко ми е толкова познато и близко...

А сега!Аз сама ли си избрах - този труден живот!

Така ми се иска да си спомня за житейската си мисия!

Разпилявам се в различни посоки...а много често

викът на дивото в мен ме зове...Не спирай!

Това е посоката!Смело продължавай напред!

Но, защо този лабиринт все не свършва - губя се

и търся все навън посоката...а тя дали не е във мен!

И този скок във времето...сетивата ми се изострят

и искам да избягам от времето в което живея...

Затова ще се загърна с воал от синева -

ето вече виждам изхода от лабиринта...

Вървя а вятъра нежно гали косата ми

и съм свободна - както някога...

Водни пръски се стичат по пясъка на времето

и оставят следа...!И съм себе си! И съм истинска...!

Звезден прах и политат мечтите - към изгрева на новия ден!

 

25.09.2018г

Катя Джамова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Звезден прах и политат мечтите - към изгрева на новия ден!
    Катя
  • Маргарита, благодаря ти за подкрепата и хубавите думи!
    Влади, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
  • Точно за това си тук и сега! За да се намериш и да се усетиш свободна! Вече можеш свободно да решаваш как да живееш! Поздрав! Много ми хареса!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце
    за хубавите думи и коментари!
  • Видях ги тези коне и пръските...Образно и завладяващо!Поздравление,Кате!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....