Стъпки по пясъка на времето
Стъпки по пясъка на времето
и преминавам през всички онези
неземни състояния на душата -
сякаш съм била тук и преди...
Табуна със коне тича свободно
и волно срещу вятъра - пресичат
реката а водните пръски блестят
окъпани от слънцето в утринта...
Била ли съм тук и преди!Нямам никакъв спомен!
А всичко ми е толкова познато и близко...
А сега!Аз сама ли си избрах - този труден живот!
Така ми се иска да си спомня за житейската си мисия!
Разпилявам се в различни посоки...а много често
викът на дивото в мен ме зове...Не спирай!
Това е посоката!Смело продължавай напред!
Но, защо този лабиринт все не свършва - губя се
и търся все навън посоката...а тя дали не е във мен!
И този скок във времето...сетивата ми се изострят
и искам да избягам от времето в което живея...
Затова ще се загърна с воал от синева -
ето вече виждам изхода от лабиринта...
Вървя а вятъра нежно гали косата ми
и съм свободна - както някога...
Водни пръски се стичат по пясъка на времето
и оставят следа...!И съм себе си! И съм истинска...!
Звезден прах и политат мечтите - към изгрева на новия ден!
25.09.2018г
Катя Джамова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
