15 ene 2021, 19:01

Стъпки в снега 

  Poesía » Verso libre
936 0 5

 

Пътека горска, снежно одеяло,

проблясват слънчеви лъчи. 
Тишина, която само ромон на поток руши. 
Сенки синкаво игриви, 
в стъпките на някого в снега,
спомен скъп навяват ми за дядо, 
теглещ ме със дървена шейна. 
В детство романтично пренесох се за миг

и спомена превърнах в този кратък стих. 
Театрална сцена с бяло, 
в планината господ сътвори, 
и актьорите сме в нея 
стъпките на някого, 
и аз, и ти. 

 

© Климентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??