Пътека горска, снежно одеяло,
проблясват слънчеви лъчи.
Тишина, която само ромон на поток руши.
Сенки синкаво игриви,
в стъпките на някого в снега,
спомен скъп навяват ми за дядо,
теглещ ме със дървена шейна.
В детство романтично пренесох се за миг
и спомена превърнах в този кратък стих.
Театрална сцена с бяло,
в планината господ сътвори,
и актьорите сме в нея ...