Стъпките, които правим.
Стъпките, които правим
Никой не помни началото,
никой не знае бъдещето
и как родила се е суетата,
като сянка на махало,
прилепена до стената...
От примирение останали без сили,
в ушите свири дяволският кикот,
в гласа на... майка, във очите мили,
сина как гледа, а сълзите бликат...
Изпаднал в кървавия спазъм,
откраднат той от своя път,
разяждана от неприязън,
невинна, крехка, детска плът.
Неща, които няма да забравим,
апатично щом ги гледаме,
къде ни водят стъпките, които правим,
или стъпките, които следваме?...
В утробата на бездната?!!... Къде?!...
В захапката на болката до изнемога?!
Или в очите на едно дете,
израснало сред злоба и тревога...
Оставено само на кръстопътя,
намерено от своята съдба
и не камшикът ще покаже пътя му,
или спринцовка в детската ръка...
Никой не знае... началото,
още по-малко да съди съдбата,
която, като сянка на махало
ни дебне, прилепена до стената.
А може би, една сълза ще стигне
да видим в нея светлината,
която със любов да ни намигне
и прогони от душите празнотата...
Да, стига ми една сълза,
която се отронва в тишината,
от онази бездна на нощта,
към истинското светло на зората.
Във този свят какво ли правим,
ако безучастно все я гледаме,
къде ни водят стъпките, които правим,
или стъпките, които следваме?...
© Валентин Желязков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Настръхвам като чета,онемях и чух писък в душата си!Благодаря за поезията ти Поете!!!Велик си!
-
"А може би, една сълза ще стигне
да видим в нея светлината,
която със любов да ни намигне
и прогони от душите празнотата..."
А може би...Кой знае?Колко стъпки
живота ни по дължина ще мерят?
Кого ще следваме по пътя си
и кой сълзите ни ще следва?...
Браво Вальо!Невероятен е стихът ти !Замислящ!
-
"Сълзите се стичат
като капчици чиста роса
тихо в стихове сричат
с болка от чужда тъга."
Развълнуваме с този стих , много ми е трудно да направя точния коментар , с този стих прогонваш всяка празнота .......!!! -
Е, просто едно голямо БРАВО!
-
Благодаря ви приятели за суперлативите. Радвам се че ви харесва. Благодаря ви отново!!!
-
Силно, много силно! Толкова парченца истина, толкова късчета мъка събрани в една великолепна рима! Моите поздравления Валентино!
-
прекрасен си! всеки път, признавам си, възхищавам ти се!!!
-
Чета и плача...чета и...
...А може би, една сълза ще стигне
да видим в нея светлината...
стига...и още как! ах, как обичам светлината...!
с обич, приятелю, много ми е близка твоята душевност. -
Браво и от мен!
-
Това, ако не се лъжа, днес го прочетох в твоя сайт! Много ми харесва да чета неща, над които да се мисли!
Поздрави! -
Чудесно е!Поздравления!
-
Аплодисменти!!!
-
Не знам,как пишеш така,хем дълго стихотворение,хем толкова смислено и истинско!Поздравления от сърце!
-
"Оставено само на кръстопътя,
намерено от своята съдба
и не камшикът ще покаже пътя му,
или спринцовка в детската ръка..."
Аууу,много страшно това.Знаеш ли,скоро гледах документален филм за трафика на хора,предполагам,че този стих няма нищо общо с това,но ми подейства точно по този начин.Една толкова явна реалност,нещата са такива,каквито ги направим ние.Пътят пред нас е такъв,какъвто са го оставили тези,преди нас.И за следващите "деца" ще е такъв,какъвто го оставим ние. -
Остави ме без дъх и ти благодаря за вълнението!Прекрасен стих!Усмивката ми е за теб!
-
"Трябва да чувствуваш силно, за да чувствуват
и другите", думи на Паганини, които се отнасят
100 процента за всичко, което пишеш!!!
Аплодирам те!!! -
много трогателно....много истинско...
поздравявам те от сърце,приятелю!!!
тази сълза....имаме ли сили за нея,обаче!!!!
чудесен си!!! -
Поздравления!
-
Невероятно!!!
-
Хмм замислих се...тревога...отново много силен стих!Браво!
-
Алодисменти!!!
-
Да, стига ми една сълза...
Така ме развълнува, Вал, че онемях...!!! -
С една сълза Душата ще спасим и ще останем истински и себе си!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
