11 dic 2022, 0:34

Сублимация на мъжките идеали

  Poesía
806 2 0

За красивите мили жени
днес реших от душа да напиша
стих – за техните топли очи,
за телата, които въздишат

през любовно събудена нощ
от гласа на човешката похот.
Аз, поетът, навярно съм лош
и пропадам в словесния грохот.

През вселени от женски тела –
бяло цвете в горяла градина,
се завихрям в копнежни слова
и утихвам пред тиха камина.

За красивите мили жени
и телата, които въздишат,
ще събудя вселени в зори
и вовеки с усмивка ще пиша!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...