За красивите мили жени
днес реших от душа да напиша
стих – за техните топли очи,
за телата, които въздишат
през любовно събудена нощ
от гласа на човешката похот.
Аз, поетът, навярно съм лош
и пропадам в словесния грохот.
През вселени от женски тела –
бяло цвете в горяла градина,
се завихрям в копнежни слова
и утихвам пред тиха камина.
За красивите мили жени
и телата, които въздишат,
ще събудя вселени в зори
и вовеки с усмивка ще пиша!
© Димитър Драганов Всички права запазени