31 ago 2007, 14:21

Суета

  Poesía
752 0 8

Разюздано се втурна суетата,
сред хората препускаща в галоп,
изгуби се бездушно във тълпата
и вкопчи се във жалкия живот.


Облечена в доспехи от критичност,
воюва в сянката на низката душа,
с оръжие излъскано с циничност,
печели битките в нечакана война.


Изпънала до крайност тетивата -
пречупени стрели от нереален лък,
разбиващи със арогантност сетивата,
пронизват дробовете, парещи, без дъх.


За всеки шила е, като по кройка -
нечисти помисли, прилепващи нахално,
от ежедневието ни режат без упойка,
осакатяват го със резултат - фатално.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...