Суета
Разюздано се втурна суетата,
сред хората препускаща в галоп,
изгуби се бездушно във тълпата
и вкопчи се във жалкия живот.
Облечена в доспехи от критичност,
воюва в сянката на низката душа,
с оръжие излъскано с циничност,
печели битките в нечакана война.
Изпънала до крайност тетивата -
пречупени стрели от нереален лък,
разбиващи със арогантност сетивата,
пронизват дробовете, парещи, без дъх.
За всеки шила е, като по кройка -
нечисти помисли, прилепващи нахално,
от ежедневието ни режат без упойка,
осакатяват го със резултат - фатално.
© Елица Стоянова All rights reserved.
