31.08.2007 г., 14:21

Суета

757 0 8

Разюздано се втурна суетата,
сред хората препускаща в галоп,
изгуби се бездушно във тълпата
и вкопчи се във жалкия живот.


Облечена в доспехи от критичност,
воюва в сянката на низката душа,
с оръжие излъскано с циничност,
печели битките в нечакана война.


Изпънала до крайност тетивата -
пречупени стрели от нереален лък,
разбиващи със арогантност сетивата,
пронизват дробовете, парещи, без дъх.


За всеки шила е, като по кройка -
нечисти помисли, прилепващи нахално,
от ежедневието ни режат без упойка,
осакатяват го със резултат - фатално.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....