1 sept 2011, 20:30

Суета 

  Poesía
1277 0 7

***
                   "...безидейна суета...."

Събудих се от писъка на ням.
Съблякох се от дългите си рокли.
Мигът ми се оказа тежък грам…
Притегли ме навън и ме закотви.


Опитах се да виждам през нощта.
Отворих капандурите на мрака…
и  тръгнах по первазите сама,
невярвайки, че някой там ме чака.

Прескрипах суетата си до там
да нямат дрехи черните ми мисли.
Прикрих ги във очите на Адам,
но Ева ги видя… и ги разлисти…

По Коледа животът е зает
и никой не изхвърля суетата.
А тръгвахме за някъде напред,
където се усмихвахме с децата...

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??