Суета
***
"...безидейна суета...."
Събудих се от писъка на ням.
Съблякох се от дългите си рокли.
Мигът ми се оказа тежък грам…
Притегли ме навън и ме закотви.
Опитах се да виждам през нощта.
Отворих капандурите на мрака…
и тръгнах по первазите сама,
невярвайки, че някой там ме чака.
Прескрипах суетата си до там
да нямат дрехи черните ми мисли.
Прикрих ги във очите на Адам,
но Ева ги видя… и ги разлисти…
По Коледа животът е зает
и никой не изхвърля суетата.
А тръгвахме за някъде напред,
където се усмихвахме с децата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
