1.09.2011 г., 20:30 ч.

Суета 

  Поезия
1274 0 7

***
                   "...безидейна суета...."

Събудих се от писъка на ням.
Съблякох се от дългите си рокли.
Мигът ми се оказа тежък грам…
Притегли ме навън и ме закотви.


Опитах се да виждам през нощта.
Отворих капандурите на мрака…
и  тръгнах по первазите сама,
невярвайки, че някой там ме чака.

Прескрипах суетата си до там
да нямат дрехи черните ми мисли.
Прикрих ги във очите на Адам,
но Ева ги видя… и ги разлисти…

По Коледа животът е зает
и никой не изхвърля суетата.
А тръгвахме за някъде напред,
където се усмихвахме с децата...

© Арлина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??