20 dic 2009, 0:38

Суета

  Poesía
627 0 2

Хората сме като цветята

Не се познаваме по миризмата

Всичко крием надълбоко

Всичкото ни е жестоко

Посрещаме наглед

Лъжем всичкото ни е наред

Крием се в тишина

Тръпнем в самота

Перуника амаралис гербер

А насреща цербер

Лале паричка и глухарче

Всеки смята се за царче

Мимоза теменужка и лютиче

Съскат с злобно езиче

Хортензия люляк и камелия

Бомба кой уцеля

Божур момина сълза и роза

Омраза двойна доза

Азалия лилия и шипка

Използват те за щипка

Жасмин маргарита карамфил

Онзи или този колко е убил

Слънчоглед циния гардения

Грях и падения

Здравец еделвайс гергина

Двама - подла дружина

Зюмбюл фрезия и тубероза

Всичко в хората е поза

Нарцис орхидея гладиола

Човешката душа е гола

Водна лилия лотос бял имел

Всеки нещичко е взел

Кой какво е дал

Всеки вече е разбрал

Простете ми цветя

Простете ми за тази суета

Хората не сме като цветята

Мирише ли душата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • интересно хрумване.
  • Сред много отровни и бодливи растения има и чудесни. Иска ми се да вярвам, че и при хората е така! Поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...