Dec 20, 2009, 12:38 AM

Суета

  Poetry
626 0 2

Хората сме като цветята

Не се познаваме по миризмата

Всичко крием надълбоко

Всичкото ни е жестоко

Посрещаме наглед

Лъжем всичкото ни е наред

Крием се в тишина

Тръпнем в самота

Перуника амаралис гербер

А насреща цербер

Лале паричка и глухарче

Всеки смята се за царче

Мимоза теменужка и лютиче

Съскат с злобно езиче

Хортензия люляк и камелия

Бомба кой уцеля

Божур момина сълза и роза

Омраза двойна доза

Азалия лилия и шипка

Използват те за щипка

Жасмин маргарита карамфил

Онзи или този колко е убил

Слънчоглед циния гардения

Грях и падения

Здравец еделвайс гергина

Двама - подла дружина

Зюмбюл фрезия и тубероза

Всичко в хората е поза

Нарцис орхидея гладиола

Човешката душа е гола

Водна лилия лотос бял имел

Всеки нещичко е взел

Кой какво е дал

Всеки вече е разбрал

Простете ми цветя

Простете ми за тази суета

Хората не сме като цветята

Мирише ли душата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • интересно хрумване.
  • Сред много отровни и бодливи растения има и чудесни. Иска ми се да вярвам, че и при хората е така! Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...