2 dic 2007, 8:57

Суета 

  Poesía » Otra
683 0 8
Купчина мъртви тела,
в оргазъм сгърчили лица,
изнудват праведните за шепа свян.
Но прошка за ума няма,
щом сърцето е една изтъркана реклама,
забравена на нечий кален кръстопът.
Вълчи вопъл, изгнила плът,
хаосът отдавна е изтрил правилния път.
Заледени мисли, обесени очи,
а ето там висиш и ти...
Кои са всички и кои са техните тела?
Няма дати, няма часове,
няма хиляди загубени души,
човешка глупост, празнота...
Няма смисъл да търсиш смисъл в човешка суета...

© Павел Чавдаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??