Dec 2, 2007, 8:57 AM

Суета 

  Poetry » Other
684 0 8
Купчина мъртви тела,
в оргазъм сгърчили лица,
изнудват праведните за шепа свян.
Но прошка за ума няма,
щом сърцето е една изтъркана реклама,
забравена на нечий кален кръстопът.
Вълчи вопъл, изгнила плът,
хаосът отдавна е изтрил правилния път.
Заледени мисли, обесени очи,
а ето там висиш и ти...
Кои са всички и кои са техните тела?
Няма дати, няма часове,
няма хиляди загубени души,
човешка глупост, празнота...
Няма смисъл да търсиш смисъл в човешка суета...

© Павел Чавдаров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??