perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
18 ene 2008, 8:05

Суета 

  Poesía » Filosófica
1297 0 19

Като червена топка кръв изгря Луната,

с поглед грапав смъмри сприхавия мрак,

утеши го с нежен звън Земята

и мракът влезе през отворен праг.

 

В неправилни редици светещи съзвездия

чертаят граници на звездния си път,

пределите прекрачват на бездънни бездни

в посоките на разрушителен съдбовен съд.

 

И борят се стихийно светлина и тъмнина

в пронизващия ад на немите пространства,

звездите, гаснейки сред непостигната височина

измамно светят из пространствата гигантски.

 

Преодолели праговете на измамни суети,

облети с лунен блясък звездни силуети,

сред гаснещи звезди далеч се суетят

и плюят в плодовете на славата суетна.

                     

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??