perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
18.01.2008 г., 8:05 ч.

Суета 

  Поезия » Философска
1322 0 19

Като червена топка кръв изгря Луната,

с поглед грапав смъмри сприхавия мрак,

утеши го с нежен звън Земята

и мракът влезе през отворен праг.

 

В неправилни редици светещи съзвездия

чертаят граници на звездния си път,

пределите прекрачват на бездънни бездни

в посоките на разрушителен съдбовен съд.

 

И борят се стихийно светлина и тъмнина

в пронизващия ад на немите пространства,

звездите, гаснейки сред непостигната височина

измамно светят из пространствата гигантски.

 

Преодолели праговете на измамни суети,

облети с лунен блясък звездни силуети,

сред гаснещи звезди далеч се суетят

и плюят в плодовете на славата суетна.

                     

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??