Суета
Като червена топка кръв изгря Луната,
с поглед грапав смъмри сприхавия мрак,
утеши го с нежен звън Земята
и мракът влезе през отворен праг.
В неправилни редици светещи съзвездия
чертаят граници на звездния си път,
пределите прекрачват на бездънни бездни
в посоките на разрушителен съдбовен съд.
И борят се стихийно светлина и тъмнина
в пронизващия ад на немите пространства,
звездите, гаснейки сред непостигната височина
измамно светят из пространствата гигантски.
Преодолели праговете на измамни суети,
облети с лунен блясък звездни силуети,
сред гаснещи звезди далеч се суетят
и плюят в плодовете на славата суетна.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Много силно си го написал, Димитър, всяка дума е на мястото си! благодаря ти за усещането, оставащо у мен след прочита на подобен стих...
