Jan 18, 2008, 8:05 AM

Суета 

  Poetry » Phylosophy
1363 0 19
Като червена топка кръв изгря Луната,
с поглед грапав смъмри сприхавия мрак,
утеши го с нежен звън Земята
и мракът влезе през отворен праг.
В неправилни редици светещи съзвездия
чертаят граници на звездния си път,
пределите прекрачват на бездънни бездни
в посоките на разрушителен съдбовен съд.
И борят се стихийно светлина и тъмнина
в пронизващия ад на немите пространства,
звездите, гаснейки сред непостигната височина
измамно светят из пространствата гигантски. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Random works
: ??:??