5 oct 2012, 21:57  

Суматохата на градските надежди

  Poesía » Civil
888 0 0

Зелено е по градските алеи,

подземното метро бучи,

а вехнат Белчевите кестени

в суматохата на черните пари.

 

Откриват обновени паркове

и режат лентички, със грим,

а плачат Вазовите стихове

под тътена на тежък вик.

 

Театрите отново пълним,

но театър ни е всеки ден.

Пиесата ни май е съдник,

но ролите сами ковем.

 

И днеска всеки е слушател

на репликата „Колко сме добре“,

а децата ни са тъжен белег,

на това, което всъщност сме.

 

Спирам химикалката си с точка.

Аз искам да остана тук.

И може би след стотната година

сценарият ще стане друг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...