Суматохата на градските надежди
883
0
0
Зелено е по градските алеи,
подземното метро бучи,
а вехнат Белчевите кестени
в суматохата на черните пари.
Откриват обновени паркове
и режат лентички, със грим,
а плачат Вазовите стихове
под тътена на тежък вик.
Театрите отново пълним,
но театър ни е всеки ден.
Пиесата ни май е съдник,
но ролите сами ковем.
И днеска всеки е слушател
на репликата „Колко сме добре“,
а децата ни са тъжен белег,
на това, което всъщност сме.
Спирам химикалката си с точка.
Аз искам да остана тук.
И може би след стотната година
сценарият ще стане друг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Димитрова Всички права запазени
