Галете ме, лъчи,
пак искам да е лято,
пак искам дълги дни
със плажове от злато.
Пак искам да блести
усмихнато лицето,
да срещам със очи
вълните на морето.
От слънце да горя
и в мислите да пея,
да тичам по брега,
от влюбеност да грея.
Пак искам топлината
на нощни дъждове,
вкуса и аромата
на сутрешно кафе.
Пак искам, но сега
далече е морето
и снежна е нощта,
и зима е в сърцето.
31.12.2008г.
© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados