31.12.2008 г., 18:47

Summer

805 0 5

Галете ме, лъчи,

пак искам да е лято,

пак искам дълги дни

със плажове от злато.

 

 

Пак искам да блести

усмихнато лицето,

да срещам със очи

вълните на морето.

 

 

От слънце да горя

и в мислите да пея,

да тичам по брега,

от влюбеност да грея.

 

 

Пак искам топлината

на нощни дъждове,

вкуса и аромата

на сутрешно кафе.

 

 

Пак искам, но сега

далече е морето

и снежна е нощта,

и зима е в сърцето.

 

 

31.12.2008г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би да, все пак то винаги буди асоциация с нещо слънчево, игриво, щастливо иначе обичам всички сезони
  • И това е много хубаво ... някак слънчево. Като че ли лятото е една от любимите ти теми
  • хубаво, много хубаво
  • Хареса ми. Сезоните се сменят.
    Сега е зима, но ще дойде и лято.
    Весела Нова година!
  • След този стих в сърцето ми стана лято!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...