Галете ме, лъчи,
пак искам да е лято,
пак искам дълги дни
със плажове от злато.
Пак искам да блести
усмихнато лицето,
да срещам със очи
вълните на морето.
От слънце да горя
и в мислите да пея,
да тичам по брега,
от влюбеност да грея.
Пак искам топлината
на нощни дъждове,
вкуса и аромата
на сутрешно кафе.
Пак искам, но сега
далече е морето
и снежна е нощта,
и зима е в сърцето.
31.12.2008г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
иначе обичам всички сезони 
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
