Галете ме, лъчи,
пак искам да е лято,
пак искам дълги дни
със плажове от злато.
Пак искам да блести
усмихнато лицето,
да срещам със очи
вълните на морето.
От слънце да горя
и в мислите да пея,
да тичам по брега,
от влюбеност да грея.
Пак искам топлината
на нощни дъждове,
вкуса и аромата
на сутрешно кафе.
Пак искам, но сега
далече е морето
и снежна е нощта,
и зима е в сърцето.
31.12.2008г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
иначе обичам всички сезони 
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
