31 дек. 2008 г., 18:47

Summer

812 0 5

Галете ме, лъчи,

пак искам да е лято,

пак искам дълги дни

със плажове от злато.

 

 

Пак искам да блести

усмихнато лицето,

да срещам със очи

вълните на морето.

 

 

От слънце да горя

и в мислите да пея,

да тичам по брега,

от влюбеност да грея.

 

 

Пак искам топлината

на нощни дъждове,

вкуса и аромата

на сутрешно кафе.

 

 

Пак искам, но сега

далече е морето

и снежна е нощта,

и зима е в сърцето.

 

 

31.12.2008г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би да, все пак то винаги буди асоциация с нещо слънчево, игриво, щастливо иначе обичам всички сезони
  • И това е много хубаво ... някак слънчево. Като че ли лятото е една от любимите ти теми
  • хубаво, много хубаво
  • Хареса ми. Сезоните се сменят.
    Сега е зима, но ще дойде и лято.
    Весела Нова година!
  • След този стих в сърцето ми стана лято!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...