19 jun 2022, 17:28  

Summer time 

  Poesía » Filosófica
259 4 7

SUMMER TIME

 

Посоките на юни ме разкъсват

едната ме отведе до сеното

наивно вярващо, че е безсмъртно.

(Косата беше влюбена в живота.)

 

Подир това потънах в лавандула,

сред липов цвят и аромат на жито.

И слънцето огромна тарантула

избълва огън и взриви звездите.

 

И мракът в мене стана твърде рехав

по-крехък и от паяжинна мрежа.

Но знам, че за да стигна до небето,

ще трябва тишината да разрежа.

 

Да изтече на миналото сокът

и злато да залее хоризонта.

Да сляза в паметта си надълбоко.

(Поуките така и не запомних.)

 

Надеждата е само залъгалка

и времето ни мами често с нея.

Но стига ми дори да бъде малка,

да знам, че в нечий спомен ще живея.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??