Summer time
SUMMER TIME
Посоките на юни ме разкъсват –
едната ме отведе до сеното –
наивно вярващо, че е безсмъртно.
(Косата беше влюбена в живота.)
Подир това потънах в лавандула,
сред липов цвят и аромат на жито.
И слънцето – огромна тарантула
избълва огън и взриви звездите.
И мракът в мене стана твърде рехав –
по-крехък и от паяжинна мрежа.
Но знам, че за да стигна до небето,
ще трябва тишината да разрежа.
Да изтече на миналото сокът
и злато да залее хоризонта.
Да сляза в паметта си надълбоко.
(Поуките така и не запомних.)
Надеждата е само залъгалка
и времето ни мами често с нея.
Но стига ми – дори да бъде малка,
да знам, че в нечий спомен ще живея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
