15 oct 2024, 18:47

Супа топчета за Гошко

  Poesía
356 2 4

СУПА ТОПЧЕТА ЗА ГОШКО

 

Не ставам ни за Нобел, ни за Букър, простете, моля, тъжната ми вест?

И – топчето от супата засмукал – си сядам на писалището в шест.

Щом сетне пийна третата си бира, душата ми в пространствата лети!

Безмълвните безмери на Всемира пред мен открехват своите врати.

Дордето Гошко хапе си молива – и перчи се с поредния си приз,

 

на мене страшно много ми отива да хапвам сутрин топчета с ориз.

Търкулват ми се римите чепати – по-остри и от камъни по скат.

Все тъй се чудя Бог ли ми ги прати? На мен – един пишман лауреат.

Не знам защо така си го поробил? – че да ми духа супата в зори.

Дай, Господи, на Гошко някой Нобел – душата си най-сетне да смири!

 

15 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 7, 20 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...