31 dic 2008, 12:44

Сурвакарче

2.2K 0 5
Бре, къде ли е Васил?
Тъй добре се днеска скрил.
Хей, Василчо, ако сакаш
ти ела да ме сурвакаш,
да нареждаш за нивята
да са пълни със житата.
И отрупани градини,
както бабините скрини
и подарък да ти дам.
Хайде, няма да те ям!
Днес е твоят имен ден,
бързо идвай веч при мен.

Тича малкият Василчо,
тича той при своя чичо,
със сурвачка във ръка
занарежда хей така:

Жив и здрав да си от днес,
пълни ниви със овес,
агънца да има вакли
и богати всички ракли.
Колкото звезди в небето,
толкоз жито по полето,
пълна да е вся градина,
мирна да е таз година.
Хайде, да ни е честита
и до края плодовита!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...