31 дек. 2008 г., 12:44

Сурвакарче

2.2K 0 5
Бре, къде ли е Васил?
Тъй добре се днеска скрил.
Хей, Василчо, ако сакаш
ти ела да ме сурвакаш,
да нареждаш за нивята
да са пълни със житата.
И отрупани градини,
както бабините скрини
и подарък да ти дам.
Хайде, няма да те ям!
Днес е твоят имен ден,
бързо идвай веч при мен.

Тича малкият Василчо,
тича той при своя чичо,
със сурвачка във ръка
занарежда хей така:

Жив и здрав да си от днес,
пълни ниви със овес,
агънца да има вакли
и богати всички ракли.
Колкото звезди в небето,
толкоз жито по полето,
пълна да е вся градина,
мирна да е таз година.
Хайде, да ни е честита
и до края плодовита!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...