Сурвакарче
Бре, къде ли е Васил?
Тъй добре се днеска скрил.
Хей, Василчо, ако сакаш
ти ела да ме сурвакаш,
да нареждаш за нивята
да са пълни със житата.
И отрупани градини,
както бабините скрини
и подарък да ти дам.
Хайде, няма да те ям!
Днес е твоят имен ден,
бързо идвай веч при мен.
Тича малкият Василчо,
тича той при своя чичо,
със сурвачка във ръка
занарежда хей така:
Жив и здрав да си от днес,
пълни ниви със овес,
агънца да има вакли
и богати всички ракли.
Колкото звезди в небето,
толкоз жито по полето,
пълна да е вся градина,
мирна да е таз година.
Хайде, да ни е честита
и до края плодовита!
Тъй добре се днеска скрил.
Хей, Василчо, ако сакаш
ти ела да ме сурвакаш,
да нареждаш за нивята
да са пълни със житата.
И отрупани градини,
както бабините скрини
и подарък да ти дам.
Хайде, няма да те ям!
Днес е твоят имен ден,
бързо идвай веч при мен.
Тича малкият Василчо,
тича той при своя чичо,
със сурвачка във ръка
занарежда хей така:
Жив и здрав да си от днес,
пълни ниви със овес,
агънца да има вакли
и богати всички ракли.
Колкото звезди в небето,
толкоз жито по полето,
пълна да е вся градина,
мирна да е таз година.
Хайде, да ни е честита
и до края плодовита!
© Иванка Морарова All rights reserved.
