6 jul 2018, 10:56

Суша

  Poesía
1K 1 2

Водопадът от думи сякаш пресъхна...

Махайки в нищото, диря водата, 

която дочувах преди да заглъхна. 

Ще я откупя, каква е цената? 

 

Имам пресъхващи слъзни канали. 

Очни дъна съм достигнала даже. 

Чакам с внимание да ме погали, 

извор от обич да ми покаже 

 

верен приятел. В мен да се вслуша, 

преди да пресъхне и той, като мене. 

Да не достигне до моята суша,

от нея поука навреме да вземе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

МаЖор 

06.07.2018 год. 

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за топлите думи 🌼!
  • Мария, поздравявам те за хубавото стихотворение! Много се надявам скоро да преживееш отново водопадът от думи, който се излива над теб със благословение! Надявам се ,че вече чувстваш извор от обич върху теб! Бъди благословена!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...