Водопадът от думи сякаш пресъхна...
Махайки в нищото, диря водата,
която дочувах преди да заглъхна.
Ще я откупя, каква е цената?
Имам пресъхващи слъзни канали.
Очни дъна съм достигнала даже.
Чакам с внимание да ме погали,
извор от обич да ми покаже
верен приятел. В мен да се вслуша,
преди да пресъхне и той, като мене.
Да не достигне до моята суша,
от нея поука навреме да вземе.
© Мария Божкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
