6 июл. 2018 г., 10:56

Суша

1K 1 2

Водопадът от думи сякаш пресъхна...

Махайки в нищото, диря водата, 

която дочувах преди да заглъхна. 

Ще я откупя, каква е цената? 

 

Имам пресъхващи слъзни канали. 

Очни дъна съм достигнала даже. 

Чакам с внимание да ме погали, 

извор от обич да ми покаже 

 

верен приятел. В мен да се вслуша, 

преди да пресъхне и той, като мене. 

Да не достигне до моята суша,

от нея поука навреме да вземе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Божкова Все права защищены

МаЖор 

06.07.2018 год. 

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за топлите думи 🌼!
  • Мария, поздравявам те за хубавото стихотворение! Много се надявам скоро да преживееш отново водопадът от думи, който се излива над теб със благословение! Надявам се ,че вече чувстваш извор от обич върху теб! Бъди благословена!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...