"Сутрешна мъгла"
Искам да е сутрешна мъгла
и всеки ек да раздира небето.
Искам да те виждам светъл в морната тъма -
ти си светлината, крепяща сърцето.
Уморих се да търся смисъл -
ти си смисълът, нима двойна истина има?
Още откак по кожата ми се подписа,
знаех, че на одъра си смъртен ще въздишам твойто име.
Искам да е сутрешна мъгла
и с теб да творя стих, разплакващ небето.
Искам да сме светли в морната тъма -
заедно ли сме, вечно ще тупти сърцето.
Искам да е сутрешна мъгла...
© Гергана Todos los derechos reservados