Сутрешно кафе

10 may 2013, 8:13

Poesía » De amor

2513 0 3

Във този дом предпазван от стената

С притворени очи от сутрешната сянка

Намирам с пръсти скрита в тишината

Металната ни, уморена кафеварка

Развинтвам я и я напълвам

С ароматите дълбоки на кафето

И догдето се озъртам кръгло

Навън вече станало е светло

Като стожер за теб съм обучен

Пазя сюжета на съня ти от злато

А за компания имам си куче

И петно от кафето разлято

Имам надежди бодливи

И спомени в рамка поставени

Имам и сутрешни сили

И стихове недоразказани

Дробовете ми, надути балони

Поемат упованието утринно

Строшила е нощта сухите клони

И отморила е главите ни клюмнали

Закуска ще правя във кухнята

Филийки с масло и суджук

След тъмнината, сякаш издухана

Кафеварката буди със звук

Миг суматоха, кипене и бърсане

Мляко и захар и не за сефте

Най-обичам от дневното бързане

Сутрин да правя кафе

На СМ

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Anita765 (Ани Монева)

2013-05-10T19:41:53+03:00

Споделяш в рими, но това не е поезия все още. Ако е само резултат на силна емоция ще бъде просто едно начинание, в което временно ти е било интересто.
koli4a (Никола Апостолов)

2013-05-10T09:43:45+03:00

Харесах и го оценявам!поздравление,Пламене!
johnson (Иван Димитров)

2013-05-10T08:55:03+03:00

Това ми хареса!