Сутрешно кафе
Във този дом предпазван от стената
С притворени очи от сутрешната сянка
Намирам с пръсти скрита в тишината
Металната ни, уморена кафеварка
Развинтвам я и я напълвам
С ароматите дълбоки на кафето
И догдето се озъртам кръгло
Навън вече станало е светло
Като стожер за теб съм обучен
Пазя сюжета на съня ти от злато
А за компания имам си куче
И петно от кафето разлято
Имам надежди бодливи
И спомени в рамка поставени
Имам и сутрешни сили
И стихове недоразказани
Дробовете ми, надути балони
Поемат упованието утринно
Строшила е нощта сухите клони
И отморила е главите ни клюмнали
Закуска ще правя във кухнята
Филийки с масло и суджук
След тъмнината, сякаш издухана
Кафеварката буди със звук
Миг суматоха, кипене и бърсане
Мляко и захар и не за сефте
Най-обичам от дневното бързане
Сутрин да правя кафе
На СМ
© Пламен Стоянов All rights reserved.
