20 dic 2006, 16:19

СУТРЕШНО СТИХЧЕ

  Poesía
2.9K 0 7
СУТРЕШНО СТИХЧЕ

Стана рано бай Марин,
маже филия с маргарин.
Новите чорапи обува и
към завода задува.

На портала кака Снежка,
позаголила е бяла плешка.
Мига сънено, на пресекулки
и в тедрадката върти драскулки.

В цеха шумен, среща чичо Румен
Той подава му цигарка, пита за запалка
- Нямам, забравих я на долапа
- Остави, и ти една си ряпа!

Най-накрая стигна стана,
гледа преждата събрана
Пак повреден и разбит,
леля Пена пробва го с кибрит

- Стой недей с кибрита,
ще го запалиш - тръгна да я рита
И нещеш ли, за беда,
я нацели в лявата ръка

Клечката се тръкна в кибрита
и запалена излита,
точно преждата нацели,
боже, чортове го взели ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Дръпничорапчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хехехе, шантавелко!
    ...
    кипи от настроение при теб

    ... и благодаря
  • Тааааааанаааасе бре, де си одил бре,
    ке те утепат, калпазан такъвввв ))

    Мархаба, ашколсун ... да ти жив и здрав
    този, който слуша за баба меца
  • Оле ... работен инцидент,
    дано това да е прецедент.
    При всичките табели в цеха ...
    добре че мерки противопожарни взеха.

    Весело е.

    Поздрав и усмивка.
  • Ихаа, много е забавно, накара ме да се усмихна
  • Присъединявам се към коментара на Наско.
    Сайта има нужда и от такъв тип разтоварващи стихове.
    А при теб се забелязва "нелипса на фантазия".

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...