20.12.2006 г., 16:19

СУТРЕШНО СТИХЧЕ

2.9K 0 7
СУТРЕШНО СТИХЧЕ

Стана рано бай Марин,
маже филия с маргарин.
Новите чорапи обува и
към завода задува.

На портала кака Снежка,
позаголила е бяла плешка.
Мига сънено, на пресекулки
и в тедрадката върти драскулки.

В цеха шумен, среща чичо Румен
Той подава му цигарка, пита за запалка
- Нямам, забравих я на долапа
- Остави, и ти една си ряпа!

Най-накрая стигна стана,
гледа преждата събрана
Пак повреден и разбит,
леля Пена пробва го с кибрит

- Стой недей с кибрита,
ще го запалиш - тръгна да я рита
И нещеш ли, за беда,
я нацели в лявата ръка

Клечката се тръкна в кибрита
и запалена излита,
точно преждата нацели,
боже, чортове го взели ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хехехе, шантавелко!
    ...
    кипи от настроение при теб

    ... и благодаря
  • Тааааааанаааасе бре, де си одил бре,
    ке те утепат, калпазан такъвввв ))

    Мархаба, ашколсун ... да ти жив и здрав
    този, който слуша за баба меца
  • Оле ... работен инцидент,
    дано това да е прецедент.
    При всичките табели в цеха ...
    добре че мерки противопожарни взеха.

    Весело е.

    Поздрав и усмивка.
  • Ихаа, много е забавно, накара ме да се усмихна
  • Присъединявам се към коментара на Наско.
    Сайта има нужда и от такъв тип разтоварващи стихове.
    А при теб се забелязва "нелипса на фантазия".

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...