10 nov 2007, 17:08

Сутрин...

  Poesía » Otra
791 0 6

 

 С   У   Т   Р   И   Н. . .

Днес събудих се рано, ала бях се наспала.

Тихо минах по спящите ни коридори.

През прозореца в кухнята гледам, че цяла

побеляла и снежна есента проговори.

Най-чудесното скорошно мое събуждане!

Есента забавлява се като дете

със снежинките ранни, със вятъра буен,

а във къщи ухае на топло кафе! 

И в душата ми радост е, просто прекрасно

се усещам във белия съботен ден.

Ти събуди се също и сънен ме гушна,

и стояхме така - аз до теб, ти до мен.

После пихме кафе и ни беше щастливо,

и говорехме двама, и ни беше добре.

Просто сутрин...  А чувството в мен е красиво -

да споделям деня с теб на чаша кафе...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Маги, много ти благодаря, но не от куртоазия, а наистина! Нямаш представа колко ми е приятно да видя подобно добро отношение към нещата ми, а значи - и към мен самата...Но защо пък да нямаш представа? Май имаш - ако съдя по чудесните отзиви за теб самата. Благодаря ти от сърце за топлите думи!
  • Разкошотия....
    Обичам стиховете ти, Мария, и теб.
  • Прекрасно и уютно!
  • Почувстах се уютно от стиха ти...
  • Още много такива сутрини ви пожелавам - ти до него и той до теб! Това е най-важното, най-хубавото нещо в живота - да имаш ЧОВЕК до себе си!Поздравления за хубавия стих!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...