Сутрин...
С У Т Р И Н. . .
Днес събудих се рано, ала бях се наспала.
Тихо минах по спящите ни коридори.
През прозореца в кухнята гледам, че цяла
побеляла и снежна есента проговори.
Най-чудесното скорошно мое събуждане!
Есента забавлява се като дете
със снежинките ранни, със вятъра буен,
а във къщи ухае на топло кафе!
И в душата ми радост е, просто прекрасно
се усещам във белия съботен ден.
Ти събуди се също и сънен ме гушна,
и стояхме така - аз до теб, ти до мен.
После пихме кафе и ни беше щастливо,
и говорехме двама, и ни беше добре.
Просто сутрин... А чувството в мен е красиво -
да споделям деня с теб на чаша кафе...
© Мария Борисова All rights reserved.
