10.11.2007 г., 17:08

Сутрин...

787 0 6

 

 С   У   Т   Р   И   Н. . .

Днес събудих се рано, ала бях се наспала.

Тихо минах по спящите ни коридори.

През прозореца в кухнята гледам, че цяла

побеляла и снежна есента проговори.

Най-чудесното скорошно мое събуждане!

Есента забавлява се като дете

със снежинките ранни, със вятъра буен,

а във къщи ухае на топло кафе! 

И в душата ми радост е, просто прекрасно

се усещам във белия съботен ден.

Ти събуди се също и сънен ме гушна,

и стояхме така - аз до теб, ти до мен.

После пихме кафе и ни беше щастливо,

и говорехме двама, и ни беше добре.

Просто сутрин...  А чувството в мен е красиво -

да споделям деня с теб на чаша кафе...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Маги, много ти благодаря, но не от куртоазия, а наистина! Нямаш представа колко ми е приятно да видя подобно добро отношение към нещата ми, а значи - и към мен самата...Но защо пък да нямаш представа? Май имаш - ако съдя по чудесните отзиви за теб самата. Благодаря ти от сърце за топлите думи!
  • Разкошотия....
    Обичам стиховете ти, Мария, и теб.
  • Прекрасно и уютно!
  • Почувстах се уютно от стиха ти...
  • Още много такива сутрини ви пожелавам - ти до него и той до теб! Това е най-важното, най-хубавото нещо в живота - да имаш ЧОВЕК до себе си!Поздравления за хубавия стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...