21 ene 2014, 22:56

Сутрин 

  Poesía » Del paisaje
875 0 5

Докато маха с длан затоплена зората
от моите очи полепналия сън,
аз, носен в своя път над пътя на реката,
        поглеждам винаги навън.
Обичам мисълта и взора си да рея
над този гладък шал посипан със искри
с надеждата, че мек той в себе си е скрил
        сънуваната снощи фея.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??