Jan 21, 2014, 10:56 PM

Сутрин 

  Poetry » Landscape
871 0 5

Докато маха с длан затоплена зората
от моите очи полепналия сън,
аз, носен в своя път над пътя на реката,
        поглеждам винаги навън.
Обичам мисълта и взора си да рея
над този гладък шал посипан със искри
с надеждата, че мек той в себе си е скрил
        сънуваната снощи фея.

© Тошко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??