21.01.2014 г., 22:56 ч.

Сутрин 

  Поезия » Пейзажна
938 0 5
Докато маха с длан затоплена зората
от моите очи полепналия сън,
аз, носен в своя път над пътя на реката,
поглеждам винаги навън.
Обичам мисълта и взора си да рея
над този гладък шал посипан със искри
с надеждата, че мек той в себе си е скрил
сънуваната снощи фея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Предложения
: ??:??