21.01.2014 г., 22:56 ч.

Сутрин 

  Поезия » Пейзажна
761 0 5

Докато маха с длан затоплена зората
от моите очи полепналия сън,
аз, носен в своя път над пътя на реката,
        поглеждам винаги навън.
Обичам мисълта и взора си да рея
над този гладък шал посипан със искри
с надеждата, че мек той в себе си е скрил
        сънуваната снощи фея.

© Тошко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??