ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
24 may 2011, 20:52

Сутрин 

  Poesía » De amor
1308 0 33

Златно бебе роди светлината след лудата нощ

и навлече на утрото синята кърпена риза,

люшнат вятър, пиян от мечти, се направи на лош

и със устни от песенен хлад тишината облиза...

 

Лястовичи крила завъртяха небесната пита,

затъркаля се ден и разсипа събудена глъч,

мъжки блян из косите ти прелестни тихо заскита

и запали на устните  парещ от искане лъч.

 

Цветовете на твоята пролет разпукаха нежност,

разтопеният мрак  си открадна  от утрото миг,

и целувки наляха със обич една неизбежност

като ябълка сочна, узряла във строфи на стих...

 

и натегна по клоните плод, уловил красотата,

сладък дъх ме докосна, изгубен във знойния прах,

и ръцете разпериха  тихо душите крилати -

птици две полетяха в небе от прегръдки и смях...

 

 

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??