Сутрин
Златно бебе роди светлината след лудата нощ
и навлече на утрото синята кърпена риза,
люшнат вятър, пиян от мечти, се направи на лош
и със устни от песенен хлад тишината облиза...
Лястовичи крила завъртяха небесната пита,
затъркаля се ден и разсипа събудена глъч,
мъжки блян из косите ти прелестни тихо заскита
и запали на устните парещ от искане лъч.
Цветовете на твоята пролет разпукаха нежност,
разтопеният мрак си открадна от утрото миг,
и целувки наляха със обич една неизбежност
като ябълка сочна, узряла във строфи на стих...
и натегна по клоните плод, уловил красотата,
сладък дъх ме докосна, изгубен във знойния прах,
и ръцете разпериха тихо душите крилати -
птици две полетяха в небе от прегръдки и смях...
© Михаил Цветански All rights reserved.
