20 ago 2011, 20:31

Сутрин

  Poesía
762 0 1

Слънце нашата стая огрява

и лицето ти то озарява...

 

Гледам те... Чудя се... Какво ли сънуваш?

Дали на прекрасни картини сега се любуваш?

Или пък музика слушаш отбрана,

че се усмихваш така отзарана?

 

Може би нейде си ти край морето?

Или хвърчило пускаш в небето?

Или безгрижно бродиш в гората?

Или букет ми събираш в полята?

 

Няма съня ти аз да смущавам!

Оттук ще те гледам... няма да ставам!

"Хубав ден!"- сега ти желая!

И във съня ти влизам накрая...

 

Но ти се пробуждаш... Усмивка сънлива...

Поглеждаш ме... После - целувка игрива...

Казваш: " В съня беше много красива!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...