30 may 2008, 19:49

Сутрини

713 0 3
Искаш ме? Ела, вземи ме.
Имаш време, светът ни не е свършил.
Остават ни секунди до Апокалипсиса.
Използвай ги! Ела, и аз те искам.

Часовникът? Той спря отдавна.
Все още имаме откраднати секунди.
В себе си. В очите и в ръцете си.
Ръцете ти! Моля те, нека минат по кожата ми.

Желание? Мила моя, нали то ни доведе до тук?
Хайде, вече виждам Слънцето зад хоризонта.
Нима искаш да изгорим? Да изчезнем.
И да не остане даже спомен от нощта ни?...

Сутрини? Тогава и ти, и аз сме вече спомени.
Като нощни пеперуди, траем кратко.
С първите лъчи и вече си отиваме.
Почакай! Не още, има време до зората.

Искам те! Устните ти топлят повече от огъня.
Само още веднъж, целуни ме.
Нека не е за сбогом, а за кратко довиждане.
Раздяла? Моля те, господи, нека не е за дълго.

Сутрини? Небето е синьо, но не по-синьо от очите ти.
Моля те, подръж ръката и ми, усещам, че иначе ще изстина.
До смърт. Липсваш ми.
(Тук липсва ред от куплета. Аз съм мъртва. Няма как да го напиша.)
<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->
<!--[endif]-->

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инвидия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Магдалена. Витания... не. Мисля, че е част от концепцията...
  • В интерес на истината цветовото решение ме отказа да се опитам дари да прочета този стих! Хубаво би било да щадите, все пак очите на четящите
  • Жива си...и още как...и обичаща...
    много хубав стих...допиши го...
    с обич, Инвидия.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...