Сутрини
Искаш ме? Ела, вземи ме.
Имаш време, светът ни не е свършил.
Остават ни секунди до Апокалипсиса.
Използвай ги! Ела, и аз те искам.
Часовникът? Той спря отдавна.
Все още имаме откраднати секунди.
В себе си. В очите и в ръцете си.
Ръцете ти! Моля те, нека минат по кожата ми.
Желание? Мила моя, нали то ни доведе до тук?
Хайде, вече виждам Слънцето зад хоризонта.
Нима искаш да изгорим? Да изчезнем.
И да не остане даже спомен от нощта ни?...
Сутрини? Тогава и ти, и аз сме вече спомени.
Като нощни пеперуди, траем кратко.
С първите лъчи и вече си отиваме.
Почакай! Не още, има време до зората.
Искам те! Устните ти топлят повече от огъня.
Само още веднъж, целуни ме.
Нека не е за сбогом, а за кратко довиждане.
Раздяла? Моля те, господи, нека не е за дълго.
Сутрини? Небето е синьо, но не по-синьо от очите ти.
Моля те, подръж ръката и ми, усещам, че иначе ще изстина.
До смърт. Липсваш ми.
(Тук липсва ред от куплета. Аз съм мъртва. Няма как да го напиша.)
<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->
<!--[endif]-->
Имаш време, светът ни не е свършил.
Остават ни секунди до Апокалипсиса.
Използвай ги! Ела, и аз те искам.
Часовникът? Той спря отдавна.
Все още имаме откраднати секунди.
В себе си. В очите и в ръцете си.
Ръцете ти! Моля те, нека минат по кожата ми.
Желание? Мила моя, нали то ни доведе до тук?
Хайде, вече виждам Слънцето зад хоризонта.
Нима искаш да изгорим? Да изчезнем.
И да не остане даже спомен от нощта ни?...
Сутрини? Тогава и ти, и аз сме вече спомени.
Като нощни пеперуди, траем кратко.
С първите лъчи и вече си отиваме.
Почакай! Не още, има време до зората.
Искам те! Устните ти топлят повече от огъня.
Само още веднъж, целуни ме.
Нека не е за сбогом, а за кратко довиждане.
Раздяла? Моля те, господи, нека не е за дълго.
Сутрини? Небето е синьо, но не по-синьо от очите ти.
Моля те, подръж ръката и ми, усещам, че иначе ще изстина.
До смърт. Липсваш ми.
(Тук липсва ред от куплета. Аз съм мъртва. Няма как да го напиша.)
<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->
<!--[endif]-->
© Инвидия All rights reserved.
