30 мая 2008 г., 19:49

Сутрини

708 0 3
Искаш ме? Ела, вземи ме.
Имаш време, светът ни не е свършил.
Остават ни секунди до Апокалипсиса.
Използвай ги! Ела, и аз те искам.

Часовникът? Той спря отдавна.
Все още имаме откраднати секунди.
В себе си. В очите и в ръцете си.
Ръцете ти! Моля те, нека минат по кожата ми.

Желание? Мила моя, нали то ни доведе до тук?
Хайде, вече виждам Слънцето зад хоризонта.
Нима искаш да изгорим? Да изчезнем.
И да не остане даже спомен от нощта ни?...

Сутрини? Тогава и ти, и аз сме вече спомени.
Като нощни пеперуди, траем кратко.
С първите лъчи и вече си отиваме.
Почакай! Не още, има време до зората.

Искам те! Устните ти топлят повече от огъня.
Само още веднъж, целуни ме.
Нека не е за сбогом, а за кратко довиждане.
Раздяла? Моля те, господи, нека не е за дълго.

Сутрини? Небето е синьо, но не по-синьо от очите ти.
Моля те, подръж ръката и ми, усещам, че иначе ще изстина.
До смърт. Липсваш ми.
(Тук липсва ред от куплета. Аз съм мъртва. Няма как да го напиша.)
<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->
<!--[endif]-->

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инвидия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Магдалена. Витания... не. Мисля, че е част от концепцията...
  • В интерес на истината цветовото решение ме отказа да се опитам дари да прочета този стих! Хубаво би било да щадите, все пак очите на четящите
  • Жива си...и още как...и обичаща...
    много хубав стих...допиши го...
    с обич, Инвидия.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...