30 мая 2008 г., 19:49

Сутрини

709 0 3
Искаш ме? Ела, вземи ме.
Имаш време, светът ни не е свършил.
Остават ни секунди до Апокалипсиса.
Използвай ги! Ела, и аз те искам.

Часовникът? Той спря отдавна.
Все още имаме откраднати секунди.
В себе си. В очите и в ръцете си.
Ръцете ти! Моля те, нека минат по кожата ми.

Желание? Мила моя, нали то ни доведе до тук?
Хайде, вече виждам Слънцето зад хоризонта.
Нима искаш да изгорим? Да изчезнем.
И да не остане даже спомен от нощта ни?...

Сутрини? Тогава и ти, и аз сме вече спомени.
Като нощни пеперуди, траем кратко.
С първите лъчи и вече си отиваме.
Почакай! Не още, има време до зората.

Искам те! Устните ти топлят повече от огъня.
Само още веднъж, целуни ме.
Нека не е за сбогом, а за кратко довиждане.
Раздяла? Моля те, господи, нека не е за дълго.

Сутрини? Небето е синьо, но не по-синьо от очите ти.
Моля те, подръж ръката и ми, усещам, че иначе ще изстина.
До смърт. Липсваш ми.
(Тук липсва ред от куплета. Аз съм мъртва. Няма как да го напиша.)
<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->
<!--[endif]-->

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инвидия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Магдалена. Витания... не. Мисля, че е част от концепцията...
  • В интерес на истината цветовото решение ме отказа да се опитам дари да прочета този стих! Хубаво би било да щадите, все пак очите на четящите
  • Жива си...и още как...и обичаща...
    много хубав стих...допиши го...
    с обич, Инвидия.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...